Прочетен: 3529 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 07.04.2017 21:51
ТЕЗА: Не е възможно да се живее извън морала - отвъд доброто и злото;
АНТИТЕЗА: Може да се живее само при един неморален начин на мислене – против всички от векове осветени морални стойности, против всички християнски, робски и филистерски норми;
2. Трите от най-известните произведения на Ницше – „Тъй Рече Заратустра“, „Отвъд доброто и злото“ и „Генеалогия на морала“ очертават цялостната картина на Ницшевата концепция за морала.
2.1 Според Ницше нихилизмът е състояние, при което висшите ценности на човечеството се обезценяват, той е патологично състояние на западното човечество, когато старите ценности – състрадание, саможертва, равни права – са дълбоко разколебани, но не й подменени, той е състояние на вече действащо отрицание, още незаменено от утвъръждаващо съзидание.
2.2 Волята за власт като неизчерпаема, творческа, съзидаваща воля – Ницше смята, че същността на всяко изменение е волята за власт.
2.3 Копнежът за по-добро бъдеще в условията на една криза на културата и упадък на хуманизма-свръхчовекът.Според Ницше човекът е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. Човекът е мост, а не цел. Човекът е въже опънато между звяра и свръхчовека – въже над пропаст, по което той ще мине и достигне съвършенството. Стремежът към съвършенство – ядката на учението за свръхчовека.
2.4 Идеята за вечното възвръщане - “безкрайното повтаряне на крайните отрязъци от време, като изключим отрязъка от време, когато нас ни “няма” ни създава безсмъртие за този живот.”
3. Генеалогия на морала - според Ницше – необходима е преоценка на всички ценности - В блестящото си, изключително проникновено есе за Ницше Томас Ман пише:“…така че историята на Ницше може с право да се нарече история на упадъка на тази мисъл. Но каква е тя? Тази мисъл трябва да се разложи на нейните компоненти, на борещите се в нея елементи, за да я разберем. А те, изложени в произволен ред, са: живот, култура, съзнание или познание, изкуство, аристократизъм, морал, инстинкт.“
3.1 Двата типа морал на Ницше– морал на господарите и морал на робите –заема централно място в произведенията „Отвъд доброто и злото“ и „Генеалогия на морала“.
А) Моралът на робите:
- Ницше не пести силните думи, когато описва морала на робите - моралът е своего рода тирания по отношение на природата. Той ни учи да мразим твърде голямата свобода и насажда в нас потребност от най-близки задачи и „стеснени хоризонти“. Моралът ни приучава на „стесняване на перспективата“ . Така човек получава сигурност. Той очаква да получи именно това, защото майката на морала е страхът.
- „Моралът на робите по самата си същност е морал на полезността. Ето къде е и източникът на знаменитото противопоставяне „добър“ и „зъл“.
- Според Ницше въстанието на робите в морала е резултат на ressentiment - една структурираща моралните ценности сила, напълно лишена от позитивна творческа енергия.Същества, които са неспособни на истинска реакция, изразяваща се в действие, които намират възмездие единствено във въображаемото отмъщение. Докато всеки благороден морал израства от тържествуващото самоутвърждаване, робският морал предварително казва Не на „външното“, на „различното“, на „Не своето“ и то Не е неговото творческо действие.
- Според Ницше отрицателната енергия е рожба на сравняване на собственото положение с това на другите, чуждите, различните.
- Доколкото робите в морала поради своята слабост не могат да кажат нищо свое, нищо ново, единственото, което е по-силите им е да насочат своята енергия навън, вместо навътре и да преобърнат, по думите на Ницше, наопаки вече утвърдената йерархия на ценностите. Тогава последните ще бъдат първи.
- Робския морал идва като реакция на господарския морал и налагането му е резултат на въстание на робите.
Б) Моралът на господарите:
- Ницше представя господарския морал като оригинална система на морал, може би най-много свързвана с Омирова Гърция. Тук ценностите възникват като различие между доброто и лошото или между „жизнеутвърждаващите“ и „отричащите живота“ качества – богатство, здраве и сила. Чертите, характерни за Омировите герои, се смятат като добро, а лошото е свързано с бедните, слабите, болните и жалките – тези черти, които традиционно са свързани с робите в древни времена.
- Аристократите се самоосъзнават като хора /и според Ницше те са и именно такива/, които по природа имат изключителна привилегия: единствено те творят смисъл, единствено те придават достойнство на нещата. Затова и тъкмо хората от знатната порода създават ценности и са мерило за ценности“. Да създават ценности –това е истинско право на господарите.“
- „Знатната душа почита самата себе си“. В разгърнат вид тази формула би звучала така – знатните хора почитат всичко, което откриват у себе си: „чувството за изобилие, щастие от високо напрежение, съзнание за богатство, готовност да се дарява и раздава, предизвикана от изобилието на преливащата мощ“. „Знатният човек тачи у себе си мощния човек“, онзи който е в състояние да господства и над себе си, и над другите, който умее да говори и да мълчи, който е строг и суров към себе си и благоговее пред всичко строго и сурово. Ницше отбелязва, че хората от тази порода се гордеят с това, че не са създадени за състрадание. Вяра в самия себе си, гордост от самия себе си, враждебност и ирония към безкористността, както и презрение и предпазливост към съчувствието са сигурни признаци за знатната порода. „Ако някой умее да почита, то това са именно силните хора, това е тяхно изкуство, това е измислено от тях“ -пише Ницше.
- „В Генеалогия на морала“ Ницше пише “ Именно евреите са рискували с ужасяваща последователност да обърнат наопаки аристократичното уравнение на ценността /добър = благороден = силен = прекрасен = щастлив = боговъзлюбен/ – и да впият в него зъбите на най-бездънната омраза /на омразата на безсилието/, именно: „Само нещастните са добри; само бедните, безсилните, принизените са добри; страдащите, подложените на лишения, болните, грозните също са единствено благочестивите, единствено набожните, само за тях има блаженство. Вие, аристократи и властващи, вие во веки веков ще бъдете лоши, жестоки, похотливи, ненаситни, безбожни, вие вечно ще бъдете и злощастни, проклети и заклеймини!“
В) Критика на християнския морал.
- Според Ницше едно от най-големите прегрешения на християнският морал е, че като признава равенството на всички хора пред Бога, иска да ги направи равни и еднакви и в живота.
- Неговият интерес е насочен към мотивацията, детерминираща поведението на християнина. „Вие се стремите към ближния и имате хубави думи за това. Ала аз ви казвам: вашата любов към ближния е вашата лоша любов към вас самите. Вие бягате от ближния към себе си и се мъчите да направите от това добродетел: ала аз прозирам вашето „безкористие“ – пише Ницше.
- Ако лицемерието на християнския морал възмущава в най-голяма степен Ницше, то това, което най-много го плаши е не просто уравниловката на всички хора, която той съзнателно се стреми да постигне, а „обхватът“ на прокламираните добродетели.
- Ницше иска да види човека освободен от най-тачените християнски добродетели. Според него те дават само илюзия за моралност. Защото по своята най-дълбока същност християнският морал е утилитаристки. Божиите заповеди, християнските норми се спазват не от любов към Бога или към морала, а заради изгодата, която носи придържането към тях. Ницше твърди, че тази нравственост е пропита с търгашески дух. „
3.2 „Стани това, което си!
-Ницше вижда робския морал като източник на нихилизма, който е обзел Европа и призовава изключителните хора вече да не се срамуват от своята уникалност. Ницше предупреждава, че моралът сам по себе си не е лош, той е добър за масите и трябва да бъде оставен за тях, а изключителните хора трябва да следват собствения си „вътрешен закон“.
- Култа на Ницше към силното и здраво тяло- то за него е „Богът“, който ще открие истината, идваща от утробата на битието. „По-добре вслушайте се, братя мой, в гласа на здравото тяло, той е по-честен и по-чист глас. По-честно и по-чисто говори здравото тяло – съвършеното и симетрично тяло: то говори за смисъла на земята.“Гласът на здравото и хармонично тяло е по-чист и по-честен, защото той огласява онова, което спонтанно извира от него.
4. Интерпретации и погрешни тълкувания на философията на Ницше - включва схващането, че той отхвърля религиозната духовност в нейната цялост, че той е бил антисемит или това, че той е изцяло против християнските вярвания.
4.1 В „Генеалогия на морала“ Ницше остро осъжда антисемитизма и посочва, че неговата атака на юдаизма не е атака срещу евреите като народ.
4.2 Ницше не атакува учението и примерите на Иисус, но съди институционализираното християнство поради подчертаването на морала на състраданието, което според него предполага вродено заболяване на обществото.
1.Общо формулиране на основната антиномия на Ницшевата философия (етика):
ТЕЗА: Не е възможно да се живее извън морала - отвъд доброто и злото;
АНТИТЕЗА: Може да се живее само при един неморален начин на мислене – против всички от векове осветени морални стойности, против всички християнски, робски и филистерски норми;
2. Трите от най-известните произведения на Ницше – „Тъй Рече Заратустра“, „Отвъд доброто и злото“ и „Генеалогия на морала“ очертават цялостната картина на Ницшевата концепция за морала.
2.1 Според Ницше нихилизмът е състояние, ...