Постинг
22.01.2012 16:09 -
Умния човек вижда причината, а глупавия конкретния факт от следствието...
Не знам защо, но непрекъснато се опитвам да открия съществените причини, за това което съм в условията, в които съществувам. Понякога рухвам под тежеста на максимализма си, но щом умората се разсее пак посягам въху човешкото познание и упорито започвам от там до дето съм стигнала.
Удивително е колко много знание човечеството е натрупало, колко много от него е материализирало и колко много близо е все още до началото. А може и да греша по простата прична, че идеализирам нещата и така ги опростявам.
Каквато и да е причината нещото, което със сигурност знам, е че искам да имам усещане за себе си като за човек, радващ се на живота и приемащ всичките му форми за едно естествено проявление на материята...а това няма да се случи, ако си въобразявам, че ще открия някаква тайна, която ще ме просветли защото тайната съм АЗ.
Тази мисъл ме зваладя и изпитах известно удовлетворение защото осъзнах, че все пак търсенето ми е дало резултат. Едновременно с това обаче се огорчих, както когато баща ми си отиде от този свят и ме остави твърде млада, без подкрепата си. Спомням си...силното чувсто беше гнева, а не тъгата от загубата му. Струва ми се, че от тук трябва да започна пътуването си...за да открия оная лична свобода, която да ми даде възможност да приема принципа на живота като преход от раждане към смърт и осъзнаването, че не може да се върнеш назад към нечия закрила, че трябва да се научиш да използваш собствените си ресурси, които БОГ в изобилие е втъкал във теб...
Удивително е колко много знание човечеството е натрупало, колко много от него е материализирало и колко много близо е все още до началото. А може и да греша по простата прична, че идеализирам нещата и така ги опростявам.
Каквато и да е причината нещото, което със сигурност знам, е че искам да имам усещане за себе си като за човек, радващ се на живота и приемащ всичките му форми за едно естествено проявление на материята...а това няма да се случи, ако си въобразявам, че ще открия някаква тайна, която ще ме просветли защото тайната съм АЗ.
Тази мисъл ме зваладя и изпитах известно удовлетворение защото осъзнах, че все пак търсенето ми е дало резултат. Едновременно с това обаче се огорчих, както когато баща ми си отиде от този свят и ме остави твърде млада, без подкрепата си. Спомням си...силното чувсто беше гнева, а не тъгата от загубата му. Струва ми се, че от тук трябва да започна пътуването си...за да открия оная лична свобода, която да ми даде възможност да приема принципа на живота като преход от раждане към смърт и осъзнаването, че не може да се върнеш назад към нечия закрила, че трябва да се научиш да използваш собствените си ресурси, които БОГ в изобилие е втъкал във теб...
Опасна измама, свързана с GSM-и и обажда...
Днес е световния ден на фотографията
Красота и ред в хаоса - фрактали
Днес е световния ден на фотографията
Красота и ред в хаоса - фрактали
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 285
Блогрол
