Постинг
19.05.2014 14:30 -
Любов
„Ангелите я наричат небесна радост,
дяволите я наричат адска мъка,
хората я наричат Любов.“
Хайне
Любовта е базисна емоция. Всяка емоция се реализира със съдържание (преживяни качества), контекст (отнесени към конкретни ситуации в които възникват и са уместни) и структура (динамика и ритъм на разгръщане на компонентите). Емоционалните преживявания, които са умерени и обобщени за множество ситуации, а от тук и устойчиви, е прието да се наричат чувства. Какво е любовта, емоция, чувство, дар от Бога или проклятие на Ада? Според Артур Шопенхауер любовта заедно с нагона към живот, заема първо място измежду най-великите подтици...
Сигурно е , че откакто съществува, човекът винаги е заставал пред този феномен на битието - Любовта. И докато ни има на този свят- все ще се изправяме изумени и стъписани пред нея, защото тя носи всички хора на крилете на неземното щастие и пак тя е началото на най - великите трагедии. Някои казват, че тя е да имаш небето а да искаш само една звезда, да имаш морето, а да искаш просто капка вода, да имаш целия свят, а да искаш само един човек.
Любовта е нещо много силно, което неможе да се разбере преди да се почувства, а когато мислиш, че чувстваш нещо подобно- незнаеш какво е точно защото изправен пред необятния хоризонт на любовта, не може да не те обземе усещането за предизвестен провал на всеки твой опит да осмислиш в цялост и дълбочина този универсален феномен. От друга страна, пред мен неминуемо се е изправяла и една друга сериозна преграда, захвърляща ме директно в абсурда: тази между знака и значението. Когато говорим, мислим, пишем за любовта, ние сме просто вън от темата. Можем да влезем вътре в нея било чрез съзерцанието, било чрез непосредственото й преживяване, това не е проблем. Проблемът е как влязъл веднъж в любовта да ,,излезеш"" от нея и да предадеш на другите чрез думи автентично преживените от теб чувства. Да отразява чувства чрез думите го може максимално добре поезията, но аз не съм поетеса. Още по-добрият вариант за комуникация, най-добрият, по мое мнение, ни предлага най-висшето изкуство - музиката, в качеството си на непосредствен израз на волята и чувствата, но за жалост не съм и музикантка.
Е, пита се след всичко това: има ли смисъл да се опитваш да о-смислиш в цялост необятната любов, че и да изразиш чувствата си чрез думите? Отговорът е ясен и прост - няма абсолютно никакъв смисъл без да означава, че не трябва да опитваш. Лошото е, че вечно неудовлетворената любов въобще не се интересува от тези непреодолими препятствия, а си настоява на своето и пита ли, пита: за своето неслучване, за своята мимолетност, за болката и радостта, която ни причинява, за своята същност и ценност, за безкрайните си интерпретации или най-общо казано - тя иска всичко за себе си. Като се има предвид, че любовта покрива огромна част от живота ни и, че в определени случаи тя дори се явява битиен модус, да не търсим отговорите на всички тези въпроси би означавало да загърбим в една или друга степен своя собствен живот.
В този ред на мисли, повдигнатите от любовта въпроси следва да намерят своите възможни отговори. Ясно е , че да се даде еднозначно определение на любовта е невъзможно. Невъзможно е и да се представят безкрайните й интерпретации. Онова, което е възможно обаче, е да се разкрие нейната ,,природа"", нейното битие.
Да разкрием битието на любовта означава да потърсим отговор на следните два ключови въпроса: какво е любовта като същност и как се проявява тя основно като съществуване. Отговорите на тези два въпроса пък ще ни помогне да очертаем битийната структура на любовта. Бидейки наясно със структурата на последната, ние ще пресечем всевъзможните й опити за ,,изплъзване"" и ,,скриване"" в нейните безкрайни интерпретации. Така, напр., ако затворим разглеждането на любовта само в рамките на копнежа и духовното, като цяло, тя, образно казано, непременно ще ни ,,издигне"" като контрааргумент страстта и тялото и ще разбие на пух и прах нашите представи за нея.
Може би чрез гореизложеното косвено мотивирах и избора си при анализа на любовта не в полза на психолигията, нито в полза на химията, примерно, а тъкмо по посока на онтологията, която единствена би могла да ни представи нейната сложна, двойнствена структура. Изборът ми крие и известна символика: най-приляга на ,,любовта към мисълта""/ в частност, онтологията/ да ни ,,представи"" своята посестрима - ,,любовта към пола""/ сексуалната любов/.
И така, какво е любовта? Самото й име / прсл.,любой: всеки/ ни отвежда към универсума, чието значение би могло да се определи като ,,всичкост"". Тя, както знаем, започва от някаква неволна, случайна, непосредствена симпатия: Тя Го съзира случайно и в Нея се поражда симпатията. Чувството е приятно, а приятните неща искат повторение. Тук вече се намесва осъзнатата вече воля: Тя желае да Го срещне отново, да Го заговори, да Го докосне. Постепенно Тя се улавя, че все по-често започва да мисли за Него и в Нея се ражда желанието за Нговото присъствие. Желанието за присъствие на любимото същество е ясен знак, че влюбването е вече факт. Оттук нататък Той започва да ,,присъства"", макар и идеално, все по-осезаемо заемайки все по-големи и големи пространства на мисълта Й, до момента, в който Тя доизгражда окончателно в съзнанието си един прекрасен виртуален свят на съ-в-мест-ността, чийто единствени о-бит-атели са само Тя и Той. Покорила вътрешния Й свят, тя се прехвърля и в света вън от Нея: Тя започва да Го припознава с музиката, която слуша, с филма, който гледа, с книгата, която чете, за да стигне накрая до известното ни ,,Той е всичко за мен!""
Тъкмо в тази воля за о-всичко-стяване на желаното от теб същество, на припознаването му с Всичко-то, се корени същинската любов или любовта като същност. Именно тук, в съзнанието, същинската любов придобива висша ценност и неслучайно Ф. Брентано я определя като интенционален акт от висш порядък, защото чрез нея Тя и Той биват конституирани като полове и личности едновременно. Желаейки Я, Той се утвърждава като мъж, желаейки Го, тя пък се утвърждава като жена. Те се утвърждават и като личности, доколкото всеки от тях се самоорганизира, за да даде максимума от себе си. Чрез същинската любов аз-ът постига висша степен на самоидентичност като това, което той е.
Междувременно Той обаче ,,присъства"" само идеално в съзнанието й. В този ред на мисли, волята за о-всичко-стяване Я тласка към желанието Й и за реалното Му присъствие, за реален контакт с Него. Иначе казано, о-същност-тената вече в съзнанието й любов желае и о-съществ-яването си в действителността. Оттук насетне любовта напуска пределите на съзнанието и излиза навън в действителността. Редом с това, същинската статична любов се превръща вече в действителна ек-статична любов и е въпрос на воляи желание….на Нея и Него да осъществят двете най-съществени характеристики на любовта... действие и творчество.
Любовта е силата, която ни изправя пред самите себе си. Тя ни води по път, който ни подарява истината за това кои сме и какви способности притежаваме. Любовта е изпитание, защото ни разпъва на кръста на собствените ни душевни преживявания и ни учи да се извисим. Когато сме ръководени от нея, проявяваме всички положителни качества, които имаме. Тя е висока летва и наградата за надскачането ѝ е чувството, че можеш и че си успял, че носиш силата в себе си, която те прави човек.
Ерих Фром (посветил една от книгите си на любовта: Изкуството да обичаш). казва:
„ Любовта не е само чувство, защото чувствата рано или късно умират, по своята същност тя е действена, тоест действие, изкуство, което повечето хора си мислим, че владеем, но не е така. “
Фром формулира тезата си за любовта като отговор на проблема за човешкото съществуване.
„ Любовта е единственият начин да се постигне единение на базата на равенството и така да се спасим от непоносимото чувство за самота и безсилие. “
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 285
Блогрол
