Ставам сутринта. Излизам от вкъщи. На тротоара има яма. Не я виждам и падам в нея. На следващия ден излизам от вкъщи, забравям, че на тротоара има яма, и отново падам в нея. На третия ден Излизам от къщи и опитвам да си спомня, че има яма на тротоара. Въпреки това, забравям и падам в нея На четвъртия ден Излизам от къщи и опитвам да си спомня за ямата на тротоара. Спомням си и въпреки това, не виждам трапа и падам в него На петия ден излизам от къщи. Спомням си, че трябва да внимавам за ямата на тротоара, и вървя гледайки надолу. Виждам я и въпреки това падам в нея. На шестия ден излизам от къщи. Спомням си за ямата на тротоара. Търся я с поглед, опитвам се да я прескоча, но падам в нея. На седмия ден излизам от къщи. Виждам ямата. Засилвам се, скачам, с върха на крака си докосвам отсрещния ръб, но не е достатъчно и падам в нея. На осмия ден излизам от къщи, виждам ямата, засилвам се, скачам, стигам до другата страна! Толкова съм горд от постижението, че празнувам с радостни подскоци.... И докато подскачам, отново падам в рова. На деветия ден излизам от къщи, виждам ямата, засилвам се, прескачам и продължавам пътя си. На десетия ден, точно днес, разбирам, че е по- удобно да вървя по отсрещния тротоар.